Винаги съм се възхищавал на Bryan Adams. Негови са едни от най-прекрасните рок балади, които някога съм слушал. Свеж, жизнерадостен, винаги готов да ти оправи настроението, когато нещо не си на кеф. Печели страшно много награди, албумите му стават златни, че някои дори и платинени. Свеж, до някъде детски рок се лее из ведро из неговата китара... до последния албум.

Днес имах щастието да чуя 11, последния му албум. Вярно, че не съм слушал Room Service, но според мен всичките му албуми до "On a Day Like Today" са просто... невероятни, спиращи дъха.

Това е второто ми ревю на този албум. Първото беше изцяло негативно, но за това съм си виновен аз самият. Всъщност, албумът може да се каже, че е доста добър. Е, вярно, не е толкова страхотен, колкото очаквах, но е доста над средното. Може би, ако го слушам още няколко пъти, ще вземе да ми харесва доста. Факт е, че не успя да ме грабне от първия път, когато го слушах. До толкова бях разочарован, че искрено се надявах, че ще има възможност да поправи грешката си. Или... да се върне към фотографската си кариера и да не си разваля повече имиджа. Вярно, надеждата умира последна... а и той доказа, че може да прави страхотни песни. Честно, не вярвах, че след "Have you really loved a woman?" ще направи нещо стойностно, но пък той наистина ме изненада много приятно и успя да направи не една, а много наистина качествени песни след това.

На второ слушане албумът не е толкова зле, щом успя да превъзмогне идиотското чувство, че нещо не е както трябва. Просто иска...  не знам какво, но наистина Oxygen ме издразни :)

Така, че, намерете си го, слушайте го, оставете го така да ви "влезе под кожата", и след време ще се усетите, че дори си тананикате някои от песните и имате желание да споделите усещането с приятели. Поне аз се надявам с мен да стане така, защото... Bryan Adams е това, все пак. Като Mercedes - никога не може да е чак толкова зле :)