Днес ще получите второ музикално псевдоревю от мен. Даже аз самият не знам как така успях да събера толкоз кураж, че да напиша още не една, а цели две статии, но наистина искам да си го кажа, а не да го държа в себе си като последния егоист.

Sehnsucht повечето от вас сигурно свързват с емблематичната група Rammstein, които за първи път направиха доста популярна тая немска дума, означаваща "сърдечна болка". Не знам какво толкова харесват германците у нея, но може би нямат по-добър начин да си изкажат с думи чувствата, знам ли... Да, прочетохте вярно, "с думи". Не и с музика. Щото, противно на очакванията на повечето хора, има много, ама наистина много талантливи немски композитори, изпълнители, че даже и певци. И противно на очакванията, че единственото наистина точно попадение за немски език като лирика на песен е в industrial/metal/hard rock и въобще всякаквите жицоподобни музики, оказва се, че може и да ми хареса и в не-рок песен. Учудващо е, че стана чак сега, че успя да разчупи това мое толкова твърдо убеждение. Това може само да се приеме като суперлатив, и наистина Schiller го заслужава, че даже в огромни количества, за последния албум, който успя да ни донесе (сайтът е леко дървен, но това няма особено значение в случая).

Няколко думи за албума, като цяло: Това за мен беше едно страхотно пътешествие в страната на чувствата. Както подсказва заглавието, песните са тъжни, но някак си не успяват да ви разкиснат напълно, понеже... понеже, въпреки тъгата, носят невероятно положителен емоционален заряд. Албумът е в цели два диска, общо 31 песни. От тях има песни на английски, немски, испански... и много инструментални. Албумът е много личен, рядко може да се каже, че бихте искали да споделите слушането му с някой друг.

Песните са страхотни. Всички до една. Цели 31 невероятни парчета. Вярно, че говоря малко пристрастно, понеже винаги съм харесвал Schiller, но в последно време много малко са песните, които мога наистина да кажа, че ми харесват и наистина да се разтапям, като ги слушам. Schiller успява да съчетае по невероятен начин различни ударни инструменти (ксилофони, anyone?) със синтезатори и глас, доставяйки едно неверятно изживяване.

Като цяло мога да кажа, че откриването на този албум сред тоталната бълвоч, с която ни заливат на последък различните музикални изпълнители, беше откритието ми за месец март тази година :) Че и за цялото тримесечие (визирам от началото на годината до сега).

Линкове към песни този път няма да получите, понеже уж не било легално (блее), пък и много повече заради факта, че качеството на нещата, които вървят из интернет, е доста занижено с оглед пестене на място, а това, точно за този албум, е много, ама много неприемливо. Моят съвет е да се снабдите с наистина качествено музикално оборудване (дори и слушалки стават, даже са за предпочитане, ако не искате да се изръсите солидна сума пари), преди да го чуете... иначе рискувате не само да не получите едно страхотно изживяване, но и да не чуете музиката в истинския й вид и това да донесе поредното Ви музикално разочарование.