В световната музикална индустрия има едно много ярко име: Recording Industry Association of America (RIAA). Това е обединение на петте най-големи музикални компании + малко сателитни такива. Нещо като синдикат, но много силен. С билиони долари бюджет (не милиарди...). Той е достатъчен не само да тероризират хората в собствената си държава, но и да налагат собствената си политика извън пределите на нашата любима държава USA. Дори си имат дъщерни организации във всички страни. При нас, например, тази роля играят БСА, БАМП и НСБОП в комбина (примерът е само за да не кажете, че говоря на изуст).

Това е един... орган... с който се съобразява целият свят. Тяхно е схващането, че музиката принадлежи на тях и само на тях. Ние, като купуваме дискове, всъщност купуваме правото да си я слушкаме, затворени в някой ъгъл на шумоизолирана стая. Всяка друга употреба на техния продукт е наказуема. Дори вече имаме осъдени за това, че са пуснали на всеослушание радио хора в някакъв сервиз. За хилядите случаи на осъдени, къде правилно, къде -- не, но при всички случаи нагло и неморално хора не ми се говори.

Това е една ояла се организация, която иска да смуче пари от всичко и от всички. Не мога да разбера безумната практика да съдиш собствените си клиенти за начина, по който сами са сметнали за добре да използват продукта ти. Все ми се върти в главата тая аналогия с гаечния ключ и как, евентуално, производителя на гаечни ключове може да те осъди, ако го
дадеш на приятел/познат да завинти една гайка. Или, ако му го заемеш за два дни.

Та от време на време дочувам разни странни мнения от сорта на "не ги купувайте, не им ползвайте продктите, не ги разпространявайте и т.н. в опит да се получи отлив от пазара им с което да го задушим. Идеята е проста: като ви продадат един път кренвирши, правени от тоалетна хартия, мас и дървени стърготини, повече не си купувате и казвате на приятелите си да не го правят. Те, от чувство за самосъхранение, няма да го направят, че дори могат да разпространят новината и така малко по малко хората ще започнат да не купуват въобще продукцията, което ще доведе до фалит на марката, или поне на отделът, произвеждащ въпросните кренврирши. Всичко звучи добре, но в този случай е неприложимо на практика, според мен. Представете си как вие плюс още 10000 човека се съберете и почнете да не им купувате продуктите. Ама, на земята има още 6.5 милиарда - 10001 души, които са денонощно облъчвани с реклами, дори са им натрапвани продуктите на тези компании. И така до безкрай. Една несекваща реклама по клубове, телевизии, радиостанции... на тяхната (на RIAA)  продукция. Нон-стоп, 24 часа в денонощието.

Една организация от техния размер притежава абсолютно всичко, от което се нуждае: текстописци, композитори, оборудване, музиканти, певци, обслужващ персонал, въобще всичко, необходимо за производството на музика. В огромни, главозамайващи количества. Това е един завод, който бълва постоянно продукция, за да се задържи на върха. Представете си колко пари се печелят от това, щом излпълнителите, които се радват на 1-2% печалба, максимум 6 (при това 6% получават само най-даровитите, известни и с много гласови данни), имат възможност да си позволят вили, яхти, дворци, скъпи коли... всичко, от което имат нужда. Само с издаване на един-два албума. Да, за такива мащаби става дума. Тази организация има средствата, силите, държавните лостове да смачка всеки и всичко, което й се изпречи на пътя.

Преди време, когато Prince беше казал, че си пуска новия албум безплатно в някакъв английски вестник, всички музикални компании се нахвърлиха отгоре му и казаха, че ще саботират продажбите. А, и това далеч не е изолиран случай, а се прави постоянно. С всички, които не искат да се подчинят на техния бизнес модел. Ако им изнася, могат да ви съдят, че използвате парчета от техни песни във вашите собствени и да поискат многомилионна сума като "компенсация за пропуснатите ползи", "нарушаване на авторските права" или някоя друга модерна и лишена от смисъл фраза.

Дори новият Windows Vista е специално замислен да им угажда максимално, като нарочно влошава качеството на изображения, музика и т.н. с авторско право, които Вашият компютър Ви показва, само защото е разбрал, че някой някъде смята, че трябва да получава пари при всяко гледане/слушане/и двете на съответната продукция.

А вие си мислехте, че са заменими? Та ние не можем да живеем без тях... Те са пътят, и истината, и животът....

Единствено да кажа, че билион = милиард :-) А следващото (което искаш да кажеш всъщност) е трилион. Има някаква ръждясала теория от 70-те, по която французите (и ние покрай тях) са си имали техен билион, който е 1000 милиарда (де факто 1000 американски билиона), техен трилион, който е 1000 американски трилиона и т.н., но това е безумие... Причината проблемът да не е решен твърдо и ясно, е че много рядко извън научните среди някой работи с подобни числа...

ако всички последват примера им да заобикалят RIAA и започнат да продават за кой колкото даде хрантутниците ще останат без работа.Някой беше казал,че това е майката на всички урагани и зад radiohead идват хиляди други музиканти.

Благодаря за поправката, наистина не знаех за това... както и сигурно един куп народ покрай мен :)

Нереално е, наистина е нереално.

RIAA ПРИТЕЖАВАТ музикантите. Те са тяхно творение, поне 97% от тези, които се въртят редовно по радиостанциите, както и музикалните телевизии. Рядко някой независим проект става пробивен. А, че след radiohead идват и други, това е просто смешно. почти всички певачки и певачи, които ни представят, са точно това. Нямат акъл за повече от това да пеят, да не говорим за оригинална, авторска музика. Просто на тях им "правят" парчетата, те само ги изпълняват. А кой поръчва направата? Този, който плаща. Казват "ще ти направим песен". После, имат екипи, които мислят тези песни. И ги раздават на изпълнителите. Просто и ясно. Разбира се, има и изключения, като Madonna, Depeche Mode, и още един кош "велики" групи, които са велики точно за това, защото имат достатъчно акъл да не се сближават прекалено с музикалните компании. Или поне са достатъчно кадърни, да им стане ясно как работи системата. Но те, процентно отнесени към тези, които имат не повече от 1-2 песни, с които са известни, са нищожно малко.

Пазарът (че и цялата атмосфера) са удавени от музика. Предимно тъпа, плоска, безлична - такава, която никой няма да помни само след половин година. Изпълнявана от хора, които също никой няма да помни след като си изпеят двете песни, с които са се прочули. Всеки ден излизат нови "звезди" - все хора, на които вече и имената не могат да се следят.

Не знам кое ще разруши музикалната индустрия - дали това, че вече хората не искат да купуват музика, или по-скоро това, че в алчността си да опитват да печелят от всяка възможност, "индустриалците" създадоха десетхи хиляди безлични имена. Днес е толкова евтино да направиш диск! Но да сътвориш незабравима песен остава все толкова трудно, защото никой не може да компютризира мозъците на творците.

Впрочем стойностната музика, тази, която се слуша години и десетилетия след създаването си, се прави от онези единици творци, които имат нещо, дадено им от Горе, а не от музикалните гиганти. Никой не може да създаде Мадона, Битълс или Елтън Джон. А те, със или без гигантите зад гърба си, ще създават музика и ще печелят от нея.

Истината е че RIAA съществува от 50 години(приблизително) и правилата на играта не са се променили от тогава. Разликата е че тогава са били по-слаби(RIAA). Всеки бизнесмен се стреми към успешна инвестиция което ще рече - нисък риск ,малко разходи ,бърза и ефективна печалба. Това пък ще рече че на тези бизнесмени ще им е много по-удобно да заложат на (пример) една яка кака която що годе пее ,да и купят песен от "нашумял" композитор ,да и надуят изкуствено хонорарите и да кажат на целия свят е "това е на мода" от колкото да вложат пари в една група(или изпълнител) която сама си пише песните ,но поради артистичната си натура е пълна с изненади. Вокалиста алкохолик ,барабаниста си чупи двете ръце в катастрофа ,китариста заминава за Тибет да стане монах... да не говорим че в този случай разходите са много повече. Един концерт не е само един синбек и един микрофон ,а техника за стотици хиляди ,огромен персонал и още куп неща...С една дума от една страна имаш :нисък риск, малко разходи и бърза печалба ,а от другата висок риск ,много разходи и понякога трябва да чакаш изпълнителя да е на оня свят ,че да спечелиш от него.
Но има нещо което ... абе ще цитирам Рони Джеймс Дио който в едно интервю на въпрос по тази тема каза:
"През 60те и 70те продуцентите бяха фенове малко по малко всички станаха икономисти"

Точно затова просто не слушам музика-еднодневка .. защото не струва, защото мирише, защото е гадна ..

Лошото е, че производството на качествена музика спада със завидни темпове..споменахте Мадона, Бийтълс, етц групи...и колко от тях са нови?Колко нви груши шравещи свястна музика сами познавате? А сега съпоставете с броя на тези групи в миналото...тъжно.

Ако сред 1000 врабчета пее и едно славейче, ще успееш ли да го отличиш? Сред навалицата на един пазар ще откриеш ли, дори и да я има, някоя интересна стока? Абсурд... Надвикването, шума и лудницата в целия ни живот са достигнали ужасяващи размери, при които вече губим и това, което ни интересува. Преяждане, удавяне с предложения и възможности. Накрая нищо не може да те зарадва и се обръщаш към старото и познатото...

От 60-ина години музикалната сфера е обект на "висши" интереси. Не че в многото пари няма такива... но това не е най-важното. Нашата интимна същност, или душа например, е под ПРЯКО въздействие на слушаната музика. Това може да извисява, както и да погубва. И колкото по-ниски са хоризонтите - а в случаи като чалги,Азиси и подобни не може да става дума за хоризонт, а само за кална клоака - е повече от ясно, че нечия воля ги лансира и налага оставайки зад завесата. Разбира се изниква въпросът: защо тогава няма чалга в примерно в Австрия? Може би защото там някога е имало "Моцарт" :) , а неговатата музика ни прави красиви и щастливи, а "Реквиема" му - по-дълбоки същества. Нима любителя на техно би изпитал състрадание към някого? Може би, но шансът за това никак не е голям. На любопитните препоръчвам да поровят хвърлят едно око на Масару Емото (има превод на български) за въздействието на музиката върху водата, тоест пряко върху нас; имайки предвид че сме изградени от около 70 процента вода ❄❅❆❉❊